Никола Манев: Котка нарисува мой акварел


 

Никола Манев подреди изложбата си „Светове” в столичната галерия „Финес”, в която е включил 50 свои творби. Той разказва, че един от най-хубавите му акварели прави в съавторство с котка. „Живеех с моята холандка на брега на океана, във френското градче Аркашон. Вечерта оставих един акварел под прозореца и на другата сутрин, когато се събудих, гледам ­ петна. Една котка минала и си избрала картината за легло, с лапичките си оставила следи. Много ми хареса и ги обградих с четка, после това стана един от най-хубавите ми акварели”, разказва талантливият художник.

Истории

Манев е нарисувал над 5000 картини, има 160 самостоятелни изложби, а творбите му са в различни кътчета на света ­ Алжир, Франция, България. Разказва, че картините му притежават различни хора, а покрай тях е събрал куп интересни истории. Помни случай, в който хората се развеждали, но не пожелали да поделят платното му. Веднъж пък ревнив съпруг унищожил картината на Манев само защото жена му купила творбата и той я заподозрял. Помни също как нарисувал втора картина за дама от Мартиника. Тя имала една негова творба, но след голямо наводнение, платното било унищожено, а тя потънала в скръб. Манев обаче є нарисувал друга картина.

В новата си изложба „Светове” той е подредил старите български къщи и храмове до пейзажи от Италия и Франция. Има и страхотно платно, вдъхновено от цунамито в Япония. В изкуството му далечните светове съжителстват съвместно и мирно. Влюбен е в скалите на Белоградчик, стария Мелник, родния чернозем. „Обичам да пътувам из България, да гледам полетата със слънчоглед. Събирам непрекъснато впечатления. Наскоро открих Средногорието и много ми хареса. Бях в едно малко градче Стрелча и видях много ентусиазъм в хората. Имаха желание да се опрат до мен, изкуството”, признава художникът.

Венеция

Доскоро обичал да напуска любимия Париж и да живее за по няколко месеца в провинцията. Наемал къща и се пренасял. „Така обогатявам пейзажите си. Атмосферата на различните места е различна и това дава отражение върху творбите”, казва той. 6 месеца художникът прекарал в романтична Венеция. „Не правя гондоли, харесват ми отраженията на разядените от водата къщи. Това ми въздейства”. Художникът прекарва и 1 година в италианския град Сиена. „Влюбих се в града, Средновековието и Тоскана ми допаднаха страшно много. Там живеех добре, всеки ден си правех спагети и скиторех с колелото”. Разказва, че пази сантимент и към Холандия. 20 години живее с холандка и децата му са от нея. Обича Амстердам, дюните в Северна Холандия. Точно от такива магнетични места черпи вдъхновение за своите светове. Не крие, че най-голямата му муза е природата. „Картините ми са акумулирани впечатления от природата, нищо не си измислям. Харесват ми южните градове, черната земя”, казва още Манев. „Пътувам много, събирам впечатления. Като отида в ателието, това излиза по някакъв начин. Нямам някакви предварителни планове. Интуитивен автор съм, тръгвам да рисувам, без да знам докъде ще стигна. В процеса на работа намирам пътя. Раждат се най-различни светове”, признава той.

Париж

Картините си Манев рисува в ателието в Париж. Там работи и се концентрира най-добре. 6 месеца от годината художникът е в Париж, през останалото време е във Варна, където също има ателие. „Деля живота си между България и Франция. В последните 10 години работя във Франция, но излагам в България”, казва Манев. „Човек може да се раздели с всичко, но не и с Париж. Но България също е магнит за мен, не мога и без нея. Ако ме лишиш от едното или другото, ще съм нещастен”.

Учи се от Васил Стоилов

„Първите ми рисунки бяха от руското списание „Крокодил“. Прерисувах оттам. Но моят учител Васил Стоилов каза да ги хвърля и да рисувам по натура. Той ме научи как да държа молива, четката, да работя с акварел”, спомня си Никола Манев за началото. „Има два вида живот – или правиш мост, или стена. Трябва да избереш. Аз предпочитам моста – да свързвам двата бряга, да има контакт и комуникация. Стената те изолира, мостът те свързва”, разсъждава Манев. Признава, че лесно се разделя с картините си. „Щом направя творбата, тя вече не ми принадлежи. Когато я създам, принадлежи на този, който я обича – дали ще я купи, открадне. Една картина трябва да бъде обичана и е важното да отиде там, където е обичана. Има си свой живот. Ако се привържа към картината, тя става спирачка, не мога да правя други”, споделя художникът.

Обича да подарява

Никола Манев често подарява картини. Наскоро даде на Ловеч и Троян по 30 картини. „Човек е хубаво да получава подаръци, но още по-хубаво е и да ги прави. Това е кеф, егоцентризъм, да проявиш щедрост, а това не е лесно. Да откъснеш нещо от себе си и да го дадеш. Изпитвам удоволствие, че съм способен да даря“, казва той. „Не трябва човек да чака да му се връща доброто. Иначе става бизнес. Когато даваш нещо, никога не трябва да мислиш дали ще ти се върне“, споделя още. „Изкуството става все повече бизнес. Цял живот съм бил автор, бизнесмен, търговец. Трудно е едното да върви с другото, защото двете неща се отблъскват. За да оцелееш, трябва да ги владееш. Не може да живееш само с идеализъм. Познаваме много творци, които не са оцелели, имали са трагична съдба. Затова са нужни професионални търговци. Ако го нямаше най-големият търговец на картини Канвайлер, нямаше да го има и Пикасо”, убеден е Манев.

“Телеграф” от 31.10.2015

Post Author: admin

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *