Спайдърмен от “Редута”

13 години майка звучи почти като златен медал от световно първенство. 13 години си бърсала сополи, сменяла памперси, бъркала каши, яла каши, чистила лекета от повръщано. Срамувала си се на площадката, когато твоето дете е посипало друго с кофа пясък. Потъвала си в земята от ужас, когато е ухапало друго в увеселителен парк. Вълнувала си се от първите думички, първите крачици. Ронила си сълзи от радост, когато си слушала песничките и стихчетата на тържество в детската. Радвала си се от първите нарисувани картинки, изписани неумело букви и картичките с разкривен почерк. Бе ей това е да си майка – любов и страх едновременно, радост и гняв, разум и чувства.

Когато забременях със сина ми, беше първото ми дете, дотогава  не бях нито виждала, нито гушкала бебе. Разбира се, че умирах от страх. Не знаех какво е да кърмиш, да сменяш памперс. Първите три-четири месеца за мен бяха напрегнати, бях все едно като на изпит. В началото когато той беше новородено, дори проверявах дали диша, толкова се панирах.  На 40 ден приключението  „имам си бебе” се допълни с ново – синът ми падна от портбебето на количка, по стълбите на църквата. Изтъркаля се като чувал с картофи от недобре закрепеното кошче. Помня още звука на линейката с парамедиците и ужаса от прегледа в „Пирогов”. Няма да забравя думите на лекаря – „Недей да плачеш. Бебетата падат.”

Не съм забравила и как докато мием дупето му на мивката с баща му, изгорихме ръчичката му на топлия кран. Бебето мърдаше много и ние изобщо и не бяхме предвидили подобен риск. Размина му се с мехур за него, рев и голяма уплаха за нас . От Агенцията за закрила на детето спокойно можеха да ни го вземат. Какви родители са тези, които застрашават живота на малък терминатор, който вечно шава с ръце и крака. Защо когато раждаш, не ти дават инструкции как се гледа жизнено бебе, което има колики, което отказва да суче или си плюе пюрето.

Помня, че почивах докато синът ми спеше, уморена да следя дали нещо не съм направила както трябва, дали е здрав и е добре. Когато проходи положението стана още по-напечено, защото той обикаляше по мебелите като паяк, захващаше се с ръчички, докъдето може. Ловеше се дори по стените, само и само да има опора. И разбира се падаше стремглаво. В началото ходех след него и го ловях. Ортопедът обаче ме отряза с думите – „Нека се научи сам да пада, докато е малък и от ниско. После ще е по-страшно.” Послушах съвета му и оставих Спайдърмен да се крепи сам, но когато усетех, че пада, просто затварях очи, да не гледам колко страшно ще се срути.

В парка също бях на нокти, да не се прекатури, да не ощипе някой, да не отмъкне бисквитата от устата на някое дете, какъвто навик често имаше.  „Момче е, палав”, така ме успокояваха тогава. Трудно ми беше, но стисках зъби. А той беше и е моето най-голямо изпитание. Защото беше палав, инатлив, някога непоносим. Биеше се с децата, ръмжеше, тръшкаше се. Всичко, което едно малко момченце е способно да направи. Отказваше да яде нормална храна и искаше буклуци. В яслата ревеше толкова, колкото и боледуваше. Другите деца свикнаха бързо с казармения ред там, моят малък Спайдърмен отказа. Будеше яслата с рев след обяд, а когато идвах да го прибирам, тичаше към мен и хлипаше.

Няма да забравя как докато го оставях сутрин, на път за работа, си поплаквах. Вечер, когато бързах да го видях, пак ревях. Плачехме си редовно и двамата, че сме разделили. Вероятно заради това се адаптира трудно. Когато свикна, започна да се кара с приятелчетата си и бяха вечно наказани. Емил от Льонеберя, само че в софийски вариант. Или още по-точно Спайдърмен от Редута.

Той и в градината не беше от кротките. Не беше и от най-буйните, но с него винаги има едно „но”, което те държи буден и нащрек. Ще бърбори повече, ще прави щуротии. Ще направи две пневмонии за точно половин година. Ще пропусне последното си тържество в детската. Ще ти къса нервите по моловете, когато си го завел уж да се види спокойно с другите деца. Ще прави сцени, а ти ще му се връзваш. Ще се карате като котка и куче. Не пардон, като майка и син. И първи клас не му беше баш идеален.  Вечно имаше по някое ненаписано домашно. Все беше забравил нещо. Трудно започна да чете. Разсеян, бъбрив момчурляк, който не искаше да се впише в представите на добър първокласник.И лош не беше, просто наистина имаше по едно „но”.

Спайдърмен от „Редута”, който е много умен и буден любознайко – истинско изпитание за всяка майка. В училище така и не получи мечтаните медали по математика, а се скъсваше да ходи по състезания. Вечно нещо беше объркал, но не губеше ентусиазъм. Това, което чувах по родителските срещи бе едно и също- „Много умно дете, но разсеяно. Говори много и иска да си каже това, което знае, без да го интересува дали моментът е подходящ”. Не се класира за СМГ, не стигна до големи олимпиади. Преразказите му по български са рошави и смешновати.

Шумен е и приказлив, обича да прекъсва, за да си каже. Идвал си от училище с чужда блуза, връщал се е без блуза. Че дори и без яке. И без раница. Губил е тетрадки, учебници. Губил телефони, чупил телефони. Забравял си е бележници, имал е забележки. Никога не е съгласен с мен и винаги спори. Наказван много, държан строго. Сгреших ли, или не, времето ще покаже. Той не е от децата, отраснали по молове. Не е от преяждащите с чипс, и кола не пие. Няма плейстейшън и собствен компютър, нищо че е запален геймър. Няма да забравя как неотдавна, вече по-голям, ми разказа, че помни периода от детската градина, в който децата си обсъждали каталози на „Лего”, а той стоял встрани. Просто защото никога не сме го засипвали с „Лего”. Не се почувствах добре, замислих се дали съм била права да съм строга с него.

Нашият Спайдърмен или Емил от Льонеберя знае какво е да си наказан без детско, да не играеш месец на компютъра. Няма геймърски слушалки за половин минимална заплата, не ми мрънка за супер хай падове. Събира пари за плейстешън и винаги ме пита какво може да се купи. Даже понякога си признава, че не си е взел нещо от училищната лафка, защото му се е сторило скъпо. Може и да ми троши нервите, но е наясно с правилата. Детето, което вечно искаше нещо в магазина – само и само да не си тръгне без нищо, сега като че ли се съобразява. Не е хепи, че другите имат собствени яки компютри, но и не протестира. Играе „Лига на легендите” на компютъра, но харесва история и чете с кеф романа „Под игото”. Пълен е с противоречия и изненади, вероятно цял живот няма да ми стигне да го разгадая. Спайдърмен от “Редута” е и благословия, и урок, който дълго ще сричам.

Post Author: admin

2 thoughts on “Спайдърмен от “Редута”

    Koci

    (February 1, 2017 - 4:34 pm)

    Велико е ! Обичам ви!

    Irena

    (February 1, 2017 - 9:25 pm)

    Я, ама аз този спайдърмен го познавам.:)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *