Израелската писателка Цруя Шалев: Трудно се живее с терора

– Г-жо Шалев, в Израел сте преживели терористичен акт, разкажете кога стана това?!

– Случи се преди повече от 10 г., тогава беше трудно за Ерусалим време. Спомням си, че трябваше да водя 8-годишния си син на училище и по пътя обратно към дома близо до мен взривиха автобус. Кракът ми беше напълно смачкан, трябваше да го оперират. Отне ми половин година да се възстановя, правих много физиотерапии. Останах дълго време вкъщи, беше трудно време. Бях уплашена, че никога няма да започна да пиша пак, страхувах се от смъртта. Чувствах се опустошена. За да пишеш, трябва да вярваш в това, което правиш и че то има смисъл. А когато около теб има мъртви тела, се питаш кой се интересува от думите, от литературата. Половин година не успях да седна да пиша. Може би това преживяване ме промени завинаги. Когато се почувствах по-добре и започнах да ходя, пак седнах на компютъра. Няма да забравя този ден – включих компютъра и продължих същото изречение, което бях започнала преди. Не знам как се случи, просто се опитах да се концентрирам. Стана чудо и писането просто дойде при мен. След това исках само да пиша и да правя това с часове. Страхувах се обаче да излизам навън, страхувах се от автобуси. Отне ми време.

– Как хората в Израел живеят със съзнанието, че около тях падат бомби, има терор?

– Не е лесно, много трудно е. Понякога имаме по-добри периоди. Последните няколко години бяха по-спокойни и нямаше големи проблеми. Но последните седмици в Израел имаше инцидент – терористите излязоха по улиците с ножове и нападаха минувачите. Тогава страховете ми пак се върнаха. Трудно ми беше да излизам, притеснена бях за децата си, приятелите си.

– Оптимист ли сте, че ситуацията в Израел ще се промени?

– Моля се и се надявам за промяна. Миналото лято се включих в женско движение за мир. Ние отправихме послание до премиера с молбата да се върне на масата на преговори. Но конфликта между Израел и Палестина е стар. Може да бъде разрешен, но са нужни големи компромиси от двете страни. Не съм сигурна обаче, че и двете държави имат това желание.

– В книгите си не пишете за политика, защо?

– Още от малка се вълнувах от темата за душата. Чувствах, че в ситуацията в Израел контролира живота ми, но не исках да управлява и писането ми. Исках да имам своя свобода и да намеря интересни теми. Вълнувах се от взаимоотношенията и страховете на хората, опитах се да създам своя територия. Разбира се, в книгите може да се усети атмосферата в Израел, песимизма, но не това е основното. Не мисля, че връзката между политиката и литература е добра. Литературата трябва да е с по-дълбок смисъл и нюанси. В политиката всичко е черно и бяло, а аз се опитвам да видя какво има отвъд това.

– Кога и как започнахте да пишете?

– Всичко започна отдавна, когато бях много млада. Отне ми много време, за да направя писането си по-сериозно и зряло. Завърших университет, започнах работа като редактор в издателска къща. Публикувах една книга с поезия и роман, но нямаха успех. Бях много разочарована, казах си, че може би няма да публикувам нищо повече. Като редактор бях доста ангажирана, но неочаквано моят шеф ме уволни от издателството. Бях много разстроена, бях отдала цялото си време на работата си. Бях толкова разочарована, че възможността пак да пиша бе надежда за мен. По това време бях бременна, знаех, че нямах много време, защото детето скоро щеше да се появи, а и трябваше да търся нова работа. Тогава си помислих, че това е единственият ми шанс! Наслаждавах се на писането. Предишните ми книги нямаха успех, можеше да се сметнат дори за провал, заради това нямах очаквания. Бях свободна от амбиции и его. Написах този роман за мое удоволствие. Завърших книгата и започнах работа в друго издателство, още не я бях публикувала. Само за един месец романът стана известен. Не го бях очаквала изобщо.

– Защо романът ви „Любовен живот“ успя да развълнува толкова много хора?

– В началото нямах идея. Сега имам повече опит, срещала съм се с толкова читатели от цял свят. Мога да кажа какво те са ми споделяли и как са почувствали книгата – като интимно, емоционално преживяване. Те са се идентифицирали дълбоко с историята, припознали са езика. Много от тях ми обясняваха, че все едно съм писала за тях. Аз наистина не очаквах такива реакции. Вероятно книгата предизвиква монолог в душата на читателите, размисли.

– Героинята в романа изживява забранена любов. В живота стават такива неща, какво е вашето обяснение?

– Нека започна с книгата, защото там е по-ясно. Често моите читателки ми задават въпроса защо героинята, която има такъв хубав съпруг, се влюбва в друг и то по-възрастен от нея. Всъщност смятам, че тя е трябвало да разреши някои свои дълбоки проблеми, да открие неща, свързани с миналото, родителите си. Героинята ми изпитва дълбоко привличане към по-възрастен мъж, който може да е приятел на нейните родители. Тя трябва да израсне чрез него, чрез тази връзка, която е доста сложна и съвсем не е романтична. Запленена е от този мъж и от това, че той е бил част от миналото на родителите й. Наясно е, че той може да даде отговор на много въпроси, на които тя няма отговор. Трудно е да се даде еднозначен отговор, но ние сме сложни същества – някога изневеряваме, защото се нуждаем от разнообразие, или избираме партньора, когато сме твърде млади и след това той не се променя в посоката, в която и ние се променяме. Някога дори е просто химическа реакция и не може да устоим на влюбването. Смятам, че преди време, когато обществото е било по-консервативно, е било по-лесно. Сега имаме толкова много опции, по-трудно е, но пък по-интересно.

– Хората в Израел как приемат подобни извънбрачни връзки и изневярата?

– Религиозното общество е по-консервативно и там да се разведеш е нещо страшно, но в светското общество, в което живея и аз, това е често срещано явление. В класа на едно от моите деца повечето родители са разведени, децата имат две майки, двама бащи. Модерно е и ми харесва този начин. Светското общество е по-отворено и приема сексуалността, развода и модерните символи.

– Какво се случва с модерните семействата при толкова объркани взаимоотношения?

– Семействата са си все още семейства в Израел. Но представата вече е различна – може да има две майки с две деца, двама бащи с деца, мащехи, доведени бащи. Да имаш семейство и деца е все още важно в Израел. Излизаме заедно в петък вечер, в събота всички са заедно и това е важно не само за религиозното общество, но и за светското. Разбира се, приемам идеята семейството да се състои от самотна майка, или самотен баща с деца.

– За децата е трудно в подобни сложни семейни отношения?

– Децата имат доста предизвикателства в наши дни. Може би трябва да ги научим да бъдат гъвкави, да приемат реалността. Не мисля, че е непременно негативно това, че семействата се разделят. Смятам, че само по себе порастването е предизвикателство.

– Как да балансираме между миналото и настоящето?

– В книгата си „Любовен живот“ описвам героинята, която е твърде свързана с родителите си, независимо че вече е голяма. Смятам, че това е типично за обществото в Израел – младите хора са привързани към родителите заради войната, терора. За подрастващите е трудно, когато стават възрастни. Героинята трябва да порасне, но все още е твърде свързани с историята на своите родители. Една от нашите роли е да вземем добрата част от историята и да се опитаме да създадем добро бъдеще.

-Как създавате книгите си?

-„роцесът на писане е мистерия. Вярвам във вдъхновението, а не в планирането на всяка глава и изречение в романа. Писането идва при мен по интуитивен път. Разбира се, опитвам се да развивам идеите, но някога започвам романа, когато знам само началото. Начините за писане са различни. Някога чувам някоя история, друг път си ги измислям или я извличам от моите спомени. В последната ми книга например исках да изследвам обсесията. Идеите са във въздуха, просто трябва да ги уловим. Да си успешен автор е талант, но и някога е и доста трудно. Много пътувам и нямам време. Идеята за новия ми роман дойде неочаквано. Подготвях статия за немски вестник и трябваше да напиша една страница. Разбрах обаче, че от нея ще създам от нея своя нов роман.

Биография

  • Родена е на 13 май 1959 г. в кибуца Кинерет, Галилея
  • Има магистърска степен по библейски изследвания
  • Книгите й са преведени на 25 езика
  • Романът и “Любовен живот”, който у нас издава „Жанет 45“, става бестселър
  • Живее в Йерусалим и е омъжена, има две деца

 

“Телеграф” от 21.11.2015

Post Author: admin

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *