“Майстори” в Народния – могат ли мъжете да умират заради любов

Който люби не мъчи. Жертва прави. Прощава”. Простичко, но мъдро казано. Думите са на красивата Милкана от пиесата „Майстори”, която се играе премиерно в Народен театър „Иван Вазов”. Спектакълът на Петринел Гочев си струва гледането, защото усмихва, натъжава и замисля едновременно. Поставя редица въпроси, които навремето са мъчили героите на Рачо Стоянов, но са актуални и сега – за любовта и жертвите, които сме готови да направим, за себеотдаването и ревността, за стремежа на твореца да е уникален и неповторим. Има ги и извечните проблеми мъже – жени, стари-млади, емигранство – родина, общност- личност.

Героите си поставят и задават теми, които и днес  ни човъркат  – за наказанието и прошката – „Бог не ме жали, аз ли да жаля”, за силата на словото – „От хорски думи и гроб оттърване няма”, за стремежа ни да подредим живота си най-добре – „Все мъдро живеем, все умно живеем, а глупаво се получава”. В същото време обаче, докато гледаш пиесата, си даваш сметка, че майсторите резбари на Рачо Стоянов и на Петринел Гочев са рядка порода хора. Мъже, които държат на думата си и са готови да умрат за една жена – красивата Милкана. Хора в груби обвивки, които обаче крият в душите си неподозирана нежност. Те точно могат да скочат и да извадят нож, но да бъдатс вдъхновени творци, които резбоват красоти по таваните.

Майсторите резбари Найден и Живко са едновременно различни и еднакви. Приличат си по силата на чувствата, по желанието да творят, да се доказват, да са първи. Но са и различни, защото Найден е наследил занаята и майсторлъка на баща си, всичко му е дошло наготово. Едничък и гледан син, пожален от бурите на живота. Той живее щастливо с красивата си жена Милкана, най-таченият и работещ майстор резбар е в еснафа. Идилията му приключва, когато идва Живко, който някога е чиракувал при бащата на Найден. Той е в другата крайност – отраснал без подкрепа, пренебрегван, беден. Мъчил се е в чужбина, учил занаят, събирал умения и пари. Завръща се в родното с идеята да докаже, че все пак е по-добрият майстор от двамата, че умее да създава неповторими неща. И макар, че в началото уж иде с мир и иска прошка от всички, гневът у него избухва тъмен и страшен, когато открива, че Найден не само е завоювал авторитет, но е успял и да вземе неговото момиче.

Хубавата Милкана се оказва в центъра на страховит дуел за чест, майсторлък и любов между двама силни мъже. Живко бяга в чужбина с идеята да се изучи, забогатее и омъжи за Милкана, която първо на него дава китка. Той обаче скита по света цели 7 г. , а тя не успява да го дочака. Дава втори път китка, този път на Найден и му става жена, мислейки първата си любов за умряла. Живко обаче не иска и не може да прости, Найден – също. Единият, защото е живял цели 7 г. с копнежа да се събере с любимото момиче, но мечтата му е съкрушена. Другият, защото жената, която обожава, е дала първо дума на друг и така руши доверието и честта му. Милкана е тази, която и двамата обичат, тази – за която са готови да живеят, но и да убият. Оттук насетне конфликтът може да бъде разрешен по няколко възможни начина. Кой от тях избира писателят и драматург Рачо Стоянов, когато пише драмата през 1922 г., а впоследствие и режисьорът на спектакъла Петринел Гочев, може да откриете, като гледате постановката.

В “Майстори” Иван Юруков прави много силна роля като Найден, младият Зафир Раджаб – е Живко, името му тепърва трябва да помним, защото го чака добър път. Гергана Змийчарова е в ролята на фаталната Милкана.  На камерна сцена играят още Стоян Пепеланов, Виктория Колева, Марин Янев, Васил Драганов, Емил И. Марков, Александър Василев, Ралица Ананиева и Ивайло Светлинов.

Post Author: admin

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *