Валентин Ганев: За актьора винаги е интересно да играе човек с противоречия

Актьорът Валентин Танев ще изиграе моноспектакъла “Контрабасът” за 250 път на 16 ноември (2015 г. -б.р). По традиция Народен театър “Иван Вазов” отбелязва юбилейните представления на “Контрабасът” на голяма сцена, за да побере желаещите да присъстват. Преди премиерата на представлението през 2001 г. Валентин Ганев ходи на уроци при водача на контрабасите във Филхармонията проф. Георги Велков. Музикалната тъкан на спектакъла създават заедно с негов приятел, контрабасиста Слав Бистрев, който също е запален по пиесата. Сега преди всяко представление музикантът идва при него и по час-два свирят, упражняват музикалната част. За всяко юбилейно представление двамата със Слав измислят различни авантюри. На спектакъл №200 от декора излизат още 11 контрабасисти. Бистрев прави специално за юбилея аранжимент на популярното Birdland на Джо Завинул за 12 баса и Ганев свири заедно с изненадващо появилите се 11 музиканти. За предстоящото 250-о представление отново готвят музикална изненада за публиката, но не я издават.

Над 30 000 зрители са гледали Валентин Ганев и неговия контрабас. Играл го е в Лондон, Ню Йорк, Бостън, Белград, Москва. „В чужбина най-бурно приеха „Контрабасът” в Струмица, Македония, ако залата беше за 150 човека, вътре имаше поне 300. Там много обичат българския театър и беше вълнуващо. В Москва също имахме много топъл прием”, признава актьорът. Идеята да се постави „Контрабасът” на Патрик Зюскинд дава Елин Рахнев, когато е назначен за драматург на Народния театър. По това време трябвало да се открие пространството на четвъртия етаж и търсели точния спектакъл. Тогава канят за режисьор Пламен Марков, а той пък предлага ролята на Валентин Ганев. „Знам, че през годините и Наум Шопов, и Велко Кънев са любопитствали към този текст, така че отговорността беше по-голяма. С премиерата на „Контрабасът” през 2001 г. се открива така нареченият „Театър на четвъртия етаж”. „Представленията всъщност са много повече от 250, с гастролите у нас и в чужбина са може би над 300. Колегите се шегуват с мен колко литра бира съм изпил за това време (контрабасистът пие много бира по автор). Уроците по контрабас не ми броят”, споделя с усмивка актьорът.

 

“Зюскинд е изключително добросъвестен автор, подробен, точен. С Пламен Марков си допадаме най-много, може би в преследването на ярък, запомнящ се детайл, който се превръща в обобщение. Така че ходенето на уроци на място ни предложи богата гама подобни детайли. Видяхме тези внушителните сандъци, които са като обелиски, използват ги за транспортиране на контрабасите. Невена Белева превърна един такъв сандък в център на сценографията. Оттам се отприщиха други асоциации – затвореният в калъф човек, търсещият защита, живеещият в черупка. Всички в екипа се увличахме да създаваме образи. Направихме представлението като поредица от цитати, ако щете, скулптури. Моноспектакълът е един голям монолог, в който трябва да си намериш обект на противостоене, общуване, конфликтуване. Първо всички нахвърляха идеи, после махахме от тях”, признава актьорът. „За мен голямото предизвикателство е как да минимизирам изразните средства. С годините човек се научава да се вглежда не в това, което прави и показва, а в това, което крие и не показва. Точно както скулптурата, за която казват, че е изкуство не на прибавянето, а на отнемането, махането”, обяснява той. „Изглежда, че е спектакъл с един актьор, но зад мен стоят група предани, съпричастни хора, които обичат това представление, имат отношение ­ цял един театър. Публиката също харесва комуникативния език на спектакъла, радва му се, аплодира го. Този интерес е задължаващ и всъщност той поддържа представлението живо вече 15 сезона. Има хора, които следят как се развива представлението през годините, къде се появяват нови смисли и тълкувания, как променящото се време допълва драматургията. Юбилейните ни представления събират именно тази най-предана публика”.

 

Първото работно място на Валентин Ганев е Пернишкият театър. Там играе 7 сезона. „Учителите ми казваха, че един актьор го правят ролите и всяка роля е стъпало към следващата. В този смисъл аз бях щастлив и късметлия да попадна в Пернишкия театър, където се скъсах от играене на много и различни стойностни роли. Имахме горе-долу по 3-4 репетиционни периода на сезон. Тогава Пернишкият театър бе с голям авторитетен състав и играеше освен в града, в окръга и в цялата страна.

 

В най-новата премиера на Народния театър „Гео” Валентин Ганев е в образа на Никола Гешев. „Желанието на режисьора на спектакъла Иван Добчев е да направи постмодернистичен спектакъл, в който сюжетът не се движи линейно и последователно, а колажно. Трябва да въздейства експресивно, това е целта ни. Основният сблъсък е между писателя и публицист Гео Милев, водача на анархистите Георги Шейтанов и шефа на полицейското отделение Никола Гешев”, издава елементи от сюжета актьорът. „Героят ми Никола Гешев е образован, човек с остър ум. Брат му е първият гросмайстор. Бил е обаче поставен в услуга на една репресивна машина, което за него вероятно не е било безконфликтно. За един актьор винаги е интересно да играе човек с противоречия, не праволинеен. Да създадеш обемен образ. Надявам се това да се случи!“, казва Валентин Ганев. Премиерните дати на спектакъла „Гео” са 13 и 14 ноември.

 

Валентин Ганев свири на цигулка от дете. Смята себе си по-скоро за приложен музикант, актьор, който ползва изразните средства на музиката, когато това е възможно. „В различни представления съм “свирил” на различни инструменти – цигулка, блокфлейта, гайда, акордеон, пиано, гъдулка, виолончело, китара. В представлението „Последен квартет”, което играем във Враца и в Театър „Сфумато”, четирима човека изпълняваме сложен квартет от Бетховен”, разказва той. Валентин Ганев решава да стане актьор още в училище. Спомня си, че по времето, когато учи в Английската гимназия в София, има силно развита художествена самодейност. Всеки срок трябвало да представят сценки. В 10 клас играли „Дванайсета нощ” на Шекспир и с пиесата обиколили всички езикови гимназии. Спомня си как навремето неговият приятел режисьорът Чавдар Гагов му казва: „Аз ще кандидатствам кинорежисура, ако ме приемат, ти ще кандидатстваш актьорско майсторство”. Речено ­ сторено. „Когато си поставих това за цел, за период от 2-3 години изгледах абсолютно всичко, което се играеше по софийските сцени, а нещата, които ми харесваха, по най-малко 2 пъти. Имах щастието да попадна в Москва, в т.нар. Киноинститут при прекрасни учители. Не ми се иска да спекулирам с името на Сергей Бондарчук. Моята надежда е, че не съм позорен ученик на моите преподаватели. Добрите педагози направляват човек и му помагат да развие това, което носи”, разказва Ганев.

Снимки Народен театър “Иван Вазов”

“Телеграф” 06.11.2015

Post Author: admin

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *