Роденият в Босна и Херцеговина писател Миленко Йергович: На Балканите се държим като луди алкохолици

Г-н Йергович, как ще коментирате настоящата ситуация с бежанците, които прииждат в Европа?

-Това, което се случва с бежанците от Близкия изток, е най-големият катаклизъм след Първата и Втората световна война, но не сме в състояние да разберем все още размерите. Едва когато това се превърне в исторически факт, ще можем да го осъзнаем в цялата пълнота. Драматичен е въпросът как ще приключи всичко. Важно е как Европа ще реагира, дали ще приеме истински тези хора. Всички говорят, че бежанците са много, но какво значи това, какъв е проблемът, ако са много, и защо се страхуваме от тях? Съществува параноя от ислямизацията на Европа. Това е расистки и болестен страх, който няма логично обяснение. През Втората световна война Европа остана без 6 млн. евреи. Хората, които идват сега, нямат 6 млн., много по-малко са. Нашата вина пред тези хора ще бъде огромна и за нас тя ще има разрушителни последици. Ако Европа не приеме тези хора, ще унищожи самата себе си. Ще изгуби всичките си идеали. Европа е общност, която е основана на идеали. Ако няма идеали, няма и Европа. Сега Европа се намира пред най-тежкия си изпит и ако се провали, това ще бъде катастрофално. От тази ситуация ще излезем или като хора с хуманни принципи, или ще ликвидираме сами себе си.

-­ Много държави вече затвориха границите си.

-Опитите да се затворят границите са трагикомични. Това е все едно да затворите дупчиците на цедката ­ водата все ще си намери откъде да изтече. Бежанците ще намерят начин да минат през тези огради, колкото и високи да ги построи Виктор Орбан. Тук обаче има още един проблем – когато заобиколите страната си с бодлива тел, кого всъщност заробвате по този начин? Дали затворникът е вътре в границите или извън тях?! Виктор Орбан превръща унгарските граждани в затворници в лагер. По същия начин постъпват всички останали, които затварят границите си. Невероятно е, че точно хората от Източна Европа не забелязват това. Унгария вече е била ограждана с бодлива тел и се е пазила от бежанци през 60-те и 70-те години. Само че се пазеше не от бежанци, които влизат, а от тези, които излизат.

– Живеете в Хърватия, каква е там ситуацията сега?

-­ Досега през Хърватия минаха около 30 000 бежанци. Само че те не искат да останат при нас. Те искат Германия, Швеция, което е съвсем рационално решение от тяхна гледна точка. В Хърватия има хора, които помагат на бежанците, и има такива, които се чувстват заплашени. Последните твърдят, че са заплашени, първо, като християни, после като представители на бялата раса, а и като европейци. Мисля, че можем да характеризираме тези хора като неонацисти.

Хората се страхуват, че между бежанците има терористи или радикални ислямисти.

-Смятам, че това е най-смешният и безумен страх. Терористите не пътуват с автобуси и не вървят пеша. Те летят със самолети в бизнес класа. Защо им е да минават сред бежанците, няма смисъл в това. При това за един терорист няма нищо по-лесно да пристигне със самолет в сърцето на Европа.

-­ С какви мултикултурни трудности ще се сблъска Европа, ако приеме бежанците?

-Сирия е светска мюсюлманска страна, повечето от бежанците от там са хора от градовете, високообразовани. Те лесно могат да се интегрират във всяко общество. Колкото и парадоксално да звучи, мисля, че от тези хора Европа може само да извлече полза. Най-големи щети претърпява тази нещастна страна Сирия, защото хората, които веднъж я напуснат, никога няма да се върнат. Един ден, когато там настъпи мир, в човешки план тази държава ще бъде много по-обедняла. Друга е ситуацията с бежанците от Афганистан. Те не са образовани, религиозни са по различен начин от сирийците. Често са консервативни мюсюлмани, но това, разбира се, не означава, че са потенциални терористи. Тяхната интеграция би била по-труден процес. В Афганистан се води война вече 37 години и хората, които са се родили и израснали в условия на война, не са видели нещо друго. Този факт задава по-сериозен проблем, отколкото това, че са религиозни мюсюлмани. Но дори и това не е достатъчно да им кажем „не ви искаме“. Те са част от европейската отговорност. Европа е длъжна да се погрижи за тях поради факта, че Европа участва във войната в Афганистан по един или друг начин.

-­ На Балканите от десетилетия се водят войни, това ли е съдбата ни?

-­ Не е съдба, нито е задължително да бъде, нито пък е било винаги така. Войните на Балканите започват в края на 19-и в. Първо като войни за освобождение от турците, а после и като войни за придобиване на територия и идентичност. В този смисъл най-поучителни за осмисляне на историята са Балканските войни, в резултат на които има доста последици. Турците изчезват от Балканите, изтеглят се от другата страна на Босфора, а Сърбия, България и Гърция придобиват нови територии, но изгубват много повече. Преди Балканските войни сърби и българи са в приятелски отношения, възприемали се са като братски народи. С двете кратки Балкански войни се създава потенциал за безброй следващи. Балканската война между Сърбия и България продължава и по време на Първата световна война, а после и в мирно време. Създава се стереотипът за балканската омраза.

-­ Важи ли според вас мисълта на Чърчил, че Балканите произвеждат повече история, отколкото могат да понесат?

-­ Чърчил го е казал много добре, неслучайно е бил умен човек и добър писател, спечелил е Нобелова награда за литература. Истина е, че Балканите произвеждат повече история, отколкото биха могли да понесат, но понасянето на историята е белег за култура. Мисля, че Балканите страдат от недостиг на култивираност. Хората на Балканите не са цивилизовани и заради това не могат да понесат историята си. Балканските общества се държат психотично, като луди и обезумели алкохолици. Когато се напият, бият жена си и децата. Нашите общества час по час се напиват и това е проблемът.

-­ Какво ви провокира да напишете книга за обсадата на Сараево?

– От Сараево съм и живях там в първата година и половина от обсадата на града, която продължи 4 г. Написах тези разкази, защото смятам, че писателят трябва да пише за неща, които познава най-добре, засягат го най-много и го боли.

-­ Какви теми ви вълнуват напоследък за писане?

.­ Пиша за идентичността ­ за родовата идентичност, културната, верската, културата на малцинствата. Зачитането на чуждата идентичност е единственият възможен начин да отстояваме и своята. Ако избивате евреи, сърби или негри, означава, че имате сериозен проблем със собствената си идентичност.

-­ Били ли сте досега в България и какви бяха очакванията ви от срещите с българска публика?

-­ За пръв път съм тук и се радвам. Моите очаквания са винаги минимални, заради това винаги съм приятно изненадан. Заинтригуван съм за България, защото съм чел доста. Преди 20-и в. България е била много близка със Сърбия. Дори и между двете световни войни много българи са идвали в Югославия, силна е била връзката и българското присъствие. С началото на Втората световна война това изчезва и никога не се възстановява. В течение на годините сме се отдалечили много едни от други.

Биография

  • Първата му публикувана книга е стихосбирката „Обсерватория Варшава” (1988)
  • Пише сборника „Сараевско „Марлборо” (1994) по време на обсадата на Сараево през юговойните
  • На български „Жанет 45” публикува „Мама Леоне”, „Буик Ривера”, „Орехови двори”
  • Най-новите му книги са автобиографичният роман „Род”(2013) и сборникът „Тъкачницата за коприна на Леви” (2014)

“Телеграф” от 01.10.2015

Post Author: admin

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *