Орлин Павлов: Една усмивка дели човека от идиота

Орлин, как бихте се описали на някого, който не ви познава?

– Симпатяга.

– Как правите деня си специален?

– Обикновено имам късмета да си го превръщам сам, най-често с музика и слушалки в ушите. Не всеки ден може да е прекрасен, разбира се.

– Как обаче можем да променим това?

– Можем да се опитаме, всичко зависи от нас как и това да приемаме предизвикателствата да свършим нещо. Някои ги приемат като „оф, имам проблем“, а други като “колко приятно е да свърша това, ще го направя идеално, както аз си искам, и ще вложа най-хубавото“.

– Оптимист ли сте?

– Да, макар да не разсъждавам за всичко така позитивно. Но пък всеки път се боря със себе си.

– Какво ви зарежда на сцената?

– Когато въздействаш на някого с музика, това е най-готиният подарък за деня ти. Да усетиш реакциите на публиката. Не е толкова важно колко пъти са видели песента ти, къде и кой я е лайкнал, а моментът на живото свирене. Да видиш как реагират хората. Това е най-зареждащото.

– Как минава един ваш ден?

– През лятото си върша всички задачи с моторчето. Почти не се качвам на колата. Обикалям по клубовете, имам участия, интервюта… Забавно и хубаво е, в движение съм винаги.

– Наскоро пяхте в зала „България“, какво е усещането?

– Беше специален момент, в храма на музиката, с брас асоциация от 20 души, ръководена от Ангел Заберски, филхармонията. Аранжиментът на парчетата беше страхотен. Напълнихме залата и това беше много важно за мен. Това е бъдещето – да има големи концерти, въпросът е какво правиш на тях.

– Търсите ли мнението на родителите си, които са оперни певци?

– Те не са много в моя жанр. Чисто певчески понякога баща ми се чуди защо пея толкова високо даден тон, но е поп музика и е мой избор. Можеш да викаш, да грачиш, да пееш фалцет, имаш свобода.

– Те съветваха ли ви, когато решихте каква професия да изберете?

– Никога не са ме съветвали за професията. Така се случи, че попаднах в театрално училище, там танцувахме, пеехме. Аз съм си имал талант за пеене, от гена е, и лека полека се впуснах в музиката. Запознах се с барабаниста на група „Каффе“ Валери и така се случиха нещата.

– На какво държите и какво цените?

– Държа на приятелите си, на точността – като време, като казана дума.

– Какво ви вдъхновява?

– Природата.

Какво ви натъжава?

– Хората, защото са идиоти. Всички гледат накриво, могат да се усмихват, но става трудно. Всеки си мисли, че е влязъл в някаква схема, че е много специален. Всеки се надува, има по две-три лица. Някаква лудост ги е обзела хората.

– Защо полудяваме?

– Вероятно се израждаме като общество. Всеки гледа само себе си. Всеки иска да е шеф. Всеки иска да има бентли. Материалният живот затормози мозъците, оттам идват всички комплекси.

– Как може да се промени това?

– С повече разбиране към другия, позитивно отношение. Хората живеят в измисления свят на това какво имаме. Но това няма никакво значение, когато влезем два метра под земята.

– Какво не харесвате?

– Не обичам лъжите и измислиците, преиначаването на истории. Не ми харесва, когато някой фамилиарничи с мен пред другите, все едно сме много добри приятели.

– Какво ви хвърля в джаза?

– Хвърля ме Живко Петров.

Какво ви вади оттам?

– Този век не е много в джаза, този стил не е застъпен. Но е хубаво да влизаш в джаза, малко да се поосвободиш, да се почувстваш свободен.

Какво ви дава криле?

– Усмивките, доброто отношение, добрата дума, шоколадът…

– Какво ви приземява?

– Сам себе си се приземявам. Не трябва да обръщаме внимание на егото, това е проблемът, че всеки е задълбал в него и се мисли за много велик и специален. По заведенията хората гледат кисело, за да ги помислят за специални.

– Разумът или чувствата ли ви направляват?

– Разумът наделява при мен. Когато бях по-млад, емоциите бяха повече.

За какво и кого бихте скочили в дълбокото?

– За себе си, макар да звучи малко егоистично. За кауза все по-трудно бих скочил вече, за приятелите и семейството обаче – винаги.

– Кога може да слезе усмивката от лицето ви?

– По всяко време, когато някой ми се набърка в емоциите. Гледам обаче да не се влияя от такива хора, да ги парирам. След това се стремя да направя нещо положително, за да видят, че има друг път.

– Прощавате ли и какво?

– Много неща бих простил. Разделям се с някого, започвам да гледам в друга посока. Хора сме и всички правим грешки.

– Как обичате да презареждате батериите?

– С природа, сладко, ходя на спорт.

– Какво спортувате?

– Ходя на бокс, на лека атлетика.

– Какво е работата за вас?

– Нещо важно за мен. Два дни да остана без работа и подлудявам. Не съм тези, които се застояват.

– А как обичате да почивате?

– Ходя на море, на планина. Но съм в движение, не съм от тези, които лягат на плажа да се пекат с книга в ръка. Някога ходя на палатка.

“Телеграф” от 11.07.2015

 

Post Author: admin

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *