Захари Бахаров: Граници си слагаме ние и само ние можем да ги разрушим

– Г-н Бахаров, как бихте описали героя си Иполит от спектакъла „Дакота”?

-­ Подреден човек, професионалист стоматолог, един от най-добрите стоматолози в Барселона, разбира си от работата. Започват да му се случват странни неща след катастрофа с мотор. Другото зрителите ще го видят в театралната зала.

– Какъв е основният му проблем отвъд катастрофата и комата?

-­ Въобразява си, че може да контролира и да предвиди всичко. Смята, че е възможно да подредиш всичко, да го изчислиш. Избягва рисковете и е сигурен, че всичко в живота може да се обясни. И му се случва необяснимото.

-­ Какво беше предизвикателството, за да играете зъболекаря и правихте ли промени в образа?

-­ Когато започва да върви пътя, към която и да е театрална роля, актьорът винаги е изправен пред предизвикателството да „хване” вниманието на зрителите. В случая с Иполит не беше по-различно. Искрено се надявам, че чрез Иполит съм успял да накарам зрителите да потърсят във или около себе си.

Разкажете за съвместната си работа с Владо Пенев, какво е, когато те режисира колега актьор?

-­ В Тhree bears (нашата продуцентска компания) основният ни „закон” е да работим с приятели и с хора, в които вярваме. Именно затова Владо Пенев се вписа чудесно в нашия екип и работата с него беше лесна и интересна.

Владо Пенев сподели, че като режисьор е искал да избяга от обичайния подход – не да ви покаже образите, а да ви остави сами да ги градите.

-­ Владо Пенев е един от най-добрите актьори на България. Своя актьорски професионализъм той пренесе и на режисьорското поприще. Той ни остави сами да стигнем до ролите си през нашите усещания и възприятия.

-­ Къде е границата между лудостта и нормалността в контекста на „Дакота”?

-­ Границите си ги слагаме ние самите и само ние можем да ги разрушим. В контекста на „Дакота” сънят е живот и животът е сън, така че лудостта и нормалността се събират и разделят, търсят се и се намират и в крайна сметка остават тук и сега, там и някога.

Какво е да си продуцент и актьор едновременно?

-­ Малко е странно, защото си от двете страни на сцената, но пък е и доста приятно понеже ние ­ аз, Владо Карамазов и Юлиан Вергов, сами управляваме целия процес.

Казвате, че съвместяването на няколко роли е лека форма на шизофрения, как постигате баланса?

-­ Тайната е в силната мотивация. Обикновено хубавите неща се случват накуп или поне при мен е така. И нямаше как да избирам между „Дакота” и „Квартет”, нямаше как едното да бъде отложено за сметка на другото. И аз избрах и двете.

-­ Каква е идеята на „Трите мечки”?

-­ Идеята е независимостта и свободата, ние си определяме правилата и с кого и как да работим, сами се справяме с трудностите, които въобще не са малко. Но пък после победите и постигнатите резултати са по-сладки и мили, защото знаем какво стои зад тях.

-­ Билетите за „Дакота” са изкупени още преди да бъде гледано представлението. Къде е ключето от палатката, с което вкарвате зрителите в залата?

-­ Смислена комуникация в точните медийни канали и с точните послания и визия. Така успяхме да постигнем „видимостта” на „Дакота” и да предизвикаме интереса на театралните зрители. Кампанията за „Дакота” включваше медиа микс от външна реклама, радио, интернет и пиар комуникация, като предварително знаехме до каква аудитория искаме да стигнем и на база на това беше планирано рекламното ни присъствие.

Какво превръща едно представление в добър и смислен театър?

-­ Добрият разказ.

-­ Следващият ви проект е свързан с Яворов, Славейков и Вапцаров? Как се спряхте на тези обичани български автори?

-­ Тъй като на този етап не мога да споделя много подробности, в аванс ще издам, че следващият ни проект ще събере три изкуства: литература, музика и театър.

Младите хора днес не четат много, особено пък поезия, това ли е начинът да ги върнем към истинската литература и стойностите?

-­ Винаги си струва да опитваме да върнем младите хора към стойностните текстове. И не трябва да се отказваме, ако не успеем от първия път. Ние ще опитаме по нашия начин, времето ще покаже дали сме намерили правилния път.

­ Подготвяте още един премиерен спектакъл, „Квартет” ­ какви са там актьорските предизвикателства?

-­ Проектът е много амбициозен. Досега такова нещо не се е случвало в България, а и по света. Така че предизвикателствата са много: пътуването ще е вълнуващо както за актьорите, така и за зрителите, ще скочим в „дълбокото”, а текстът на Хайнер Мюлер е достатъчно сложен, загадъчен, безпределен и едновременно с това искрен, красив и поетичен.

-­ Колко опасни ще са връзките там на сцената ­- аватари, кабели, техника?

-­ „Връзките” ще ги проследят десет инфрачервени камери, които ще запечатват движенията на телата ни на сцената и в реално време ще ги предават на наши аватари на голям екран в Зала 1 на НДК.

-­ Във вас в НДК ще са вперени доста очи. Има ли разлика пред колко човека играеш?

-­ Досега не съм играл в НДК, а 2000 зрители са сериозен брой публика. Разлика няма – и в единия, и в другия случай трябва да си на макс и да покажеш най-доброто от себе си.

-­ Как се играе в „Игра на тронове”, където ви повериха роля?

-­ Дисциплинирано, с абсолютен професионализъм и безупречен тайминг – така мога да опиша накратко как се снима „Игра на тронове”. В големите продукции колкото повече са ефектите, толкова по-големи са изискванията към актьора. Няма време за маркиране или посредственост, всичко е на максимални обороти, защото изискванията на зрителите са много високи.

-­ Какво беше отношението на останалите от екипа към вас – има ли значение кой актьор от коя страна идва?

-­ Снимачните екипи по света си приличат. Актьорите и режисьорите – също. Събрали сме се да свършим определена работа и всеки се старае да я свърши по най-добрия начин. Нищо повече и нищо по-малко.

Ще живее ли вашият мафиот Иво Андонов от „Под прикритие” ­ сигурно феновете не ви дават мира с този въпрос?

-­ Ще живее. Очаквайте подробности.

“Телеграф” от 09.05.2015

Post Author: admin

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *