Алиса Атанасова: Уроците идват, когато имаш нужда

Колко роли играете в постановката „39-те стъпала“?

– Три – тайна агентка, фермерска съпруга и Памела Едуардс.

– Как успявате да се превъплътите в различни роли за толкова кратко време?

– Както децата играят игри – променяш нещо малко и след секунди вече си някой друг. С цялата сериозност и отговорност към играта, в която са влезли.

– Чувате ли смях в залата и на очакваните места ли е?

– Имаше доста реакции на премиерните ни представления, да. На очаквани и не чак толкова места. Можем да предвидим донякъде кое би било забавно на хората, но публиката е различна всяка вечер и съответно различни неща я разсмиват.

– Как се спасява актьорът от това образите да не го погълнат?

– Не съм се усещала заплашена от такова нещо. “Образите” са хора, чието мислене трябва да разбереш и приемеш за свое в дадени обстоятелства. Можеш да научиш много неща от тези хора, може да се промениш, разколебаеш и т.н., но не изпадаш в безсъзнание, че чак да те погълнат.

– Кое е по-трудното – да разсмееш, или да разплачеш публиката?

– Казват, че да разсмееш. Аз самата никога не съм мислила, че съм много смешна, но покрай “39 стъпала” усетих, че мога да се почувствам свободна в силно жанрово нещо и сякаш се получава. Иначе мисля, че в 21-ви в. сме толкова пренаситени от впечатления, че и да се разсмеем е трудно, и да се разплачем. А конкретно в България, където притъпяваме ежедневно чувствителността си, за да не страдаме всеки път, когато срещаме мизерията и нещастието наоколо, да стигнеш до Човека и да го разплачеш май е още по-трудно.

– Какви роли ви се играят?

– Нямам “роля мечта”. Искам да бъда част от спектакли и филми, които да вълнуват публиката. Когато след представление дойде някой зрител и каже “Благодаря ви”, ето тогава знаеш, че има смисъл. И е без значение коя част по веригата си, важното е да си помогнал за блясъка в очите на хората.

– А за каква роля смятате, че сте родена?

– Актьорът не е “роден” за една дадена роля. Ако си на сцената, то ти си проводник на нещо по-голямо от теб, което реализираш през различните роли в различните постановки. Така виждам аз нещата и не мисля за Ролята на живота си.

– Кой е най-важният урок по театър и по живот, който сте получавали досега?

– Много сложен въпрос. Уроците идват, когато имаш нужда и си готов за тях и не мога да ги отделя по важност. И все пак Големият урок по театър – да бъда честна на сцената. За живота – всеки ден се уча да живея пълноценно.

– Трето поколение актриса сте, кога решихте да се занимавате професионално с изкуство?

– След като ме приеха в НАТФИЗ.

Кой ви подготви за изпитите в НАТФИЗ?

– Не съм се готвила особено за НАТФИЗ, като цяло не мислех да се занимавам с това. Научих няколко текста, които ми даде Ангелина Славова, и се опитах да ги кажа пред нея. Първия път, когато отидох да се видим, се разплаках от притеснение, и така и не ги казах. Втория успях да ги прочета и да ги обсъдим, но нямах сили и смелост за повече от това.

– Кои са важните неща за вас?

– Хората – семейството ми, приятелите ми, тези, в които вярвам безрезервно. Важно ми е това, което правя, да има смисъл, да носи нещо на някого. Вярвам в изкуството като едно от най-силните средства, чрез които можем да влияем на хората и да ги провокираме да слушат онова вътре в тях, което мечтае за Красивото и Доброто. Поезията ще ни спаси от закърняване на човешкото у нас. И тя ми е много важна.

– За какво мечтаете?

– За пътешествия из далечни земи и за смислени срещи с интересни хора. За поголовно превръщане на човечеството в негова по-добра версия, за по-малко маски и повече лица, за такива неща… утопични.

– Къде ви водят крилете на желанието?

– Там, където трябва да бъда, за да сбъдна тези желания. Живея с ясното съзнание, че винаги съм на правилното място и че дори без моето съгласие нещата се случват така, че да постигна най-доброто, което ми е по силите в дадения момент.

– Какво ви натъжава?

– Безизходицата в България. Мизерията на хората, особено на възрастните. Чувствам се безсилна сред царстващата наглост на управляващите и безразличието на нацията. Сами сме си виновни за това, което ни се случва, и не вярвам, че генерално нещо ще се подобри. “Натъжава” е много слаба дума за това, което се поражда у мен от всичко това. Неразбирателството между хората също ме натъжава, мнителността, недоверието. Ти казваш едно, отсреща се разбира друго и губим връзка едни с други.

– Какво може да ви извади извън равновесие?

– Наглостта, простащината, липсата на професионализъм, мърлявщината, лицемерието, дребнавостта са част от нещата, които не толерирам и биха могли да ме изкарват от равновесие. Силните емоции в личните ми отношения също успяват да наклонят леко мачтата на вътрешното ми спокойствие.

– Обичате ли приключенията?

– Разбира се. Обичам изненадите, неочакваните завои в плановете и пътуванията “от днес за утре”. Но не съм човек на крайностите, пазя се от суперекстремни неща – имам толкова още неща за постигане, тялото ми трябва да запази целостта си.

– Какви са силните ви качества?

– Казват, че ме бива в убеждаването и надъхването. Мисля, че имам силата, твърдостта и прямостта, нужни в ситуации, в които трябва да отстоиш позициите си, за да запазиш себе си. Не съм злопаметна и не държа в себе си негативни емоции. Дали това са сили или недостатъци, понякога зависи от ситуацията.

– А какво не харесвате у себе си и иска ли ви се да го промените?

– Много неща. Като начало несигурността и нерешителността си, която с липсата на достатъчно самочувствие понякога води до излишни притеснения. Лакомията, прибързаността, нетърпението, припрените реакции.

– Кой приказен герой бихте си избрали да бъдете, ако имате възможност?

– Някоя от принцесите от приказката на Братя Грим за скъсаните пантофки, в която те всяка нощ се измъквали тайно от баща си, краля, и танцували до сутринта. Или Бел от „Красавицата и звяра“.

– А какво бихте направили, ако имате вълшебна пръчица?

– Бих се движила из минали епохи и телепортирала до далечни земи.

– Защо извървяхте Камино де Сантяго?

– Имах нужда да предизвикам себе си да направя нещо голямо и различно, и то сама. Исках и да се отделя за известно време от средата си, от хората наоколо и от България като цяло. Беше ми дотежало от доста неща и това беше глътката ми свеж и спасителен въздух.

– Как обичате да си почивате?

– Практикувам йога – пълна реанимация за тялото и духа, всичко ми е по-леко след нея. Иначе обичам да спя следобед и с удоволствие си го позволявам винаги когато мога.

– Какво е най-любимото ви занимание?

– Танцуването.

– Без какво не можете да живеете?

– Без вяра.

– На какво не можете да устоите?

– На хубавата храна и заразителната усмивка.

– Какво ви предстои?

– В момента репетирам с Иван Добчев в “Гео” и ни предстои премиера в средата на ноември.

“Телеграф” от 17.10.2015

 

Post Author: admin

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *