Иво Аръков: Стомасите са пълни, но душите почерняват

Слагат Иво Аръков в щампата секссимвол – при среща с него обаче бързо става ясно, че той рязко излиза от нея. Доста мъдър за годините, сериозен, говори за политика, поезия, философия.  Играе си с думите с вещината на познавач. Не смятам, че това е голословна претенция и също така май съм убедена, че е от поредицата млади актьори, които съзнателно не се отдават на славата страстно и опияняващо, така както сме свикнали, а умело й се изплъзват.

Гледахме го като Тони във Фамилията, в театъра игра е и в постановката “Когато дъждът спря да вали”в Малък градски театър “Зад канала” с режисьор Зорница София. Разказва,  че пиесата е за зрители, които са готови да играят заедно с актьорите, да редят заедно пъзела. Актуална е с темата за семейните ценности и това  колко малко време отделяме за най-важното. ” Представлението е свързано с една илюзия, която имаме,  че да живееш е лесно. Ние непрекъснато се оплакваме от детската градина, училището, политиката, а после че сме остарели и времето не ни е стигнало”, обяснява Аръков. Разказва, че голяма роля в живота му изиграва срещата с автора на „Козата или коя е Силвия” Едуард Олби.  Определя драматурга като велик ум. Той го кара да повярва във възможностите си.

Иво пише стихове, дори има идея да издаде книга, но не е намерил още време. Уговаря уклончиво на въпроса за новите проекти, защото засега нищо не е подписал и следователно е в графа несигурно.  Не иска да говори, докато не се реализират. Определя се не като  суеверен, а като вярващ.  Вярва във висшето правосъдие и във висшия разум.  Смята, че има и  прераждане, защото не му се струва логично да спираме дотук с развитието си. Любимите му поети са Смирненски, Яворов, Славейков, отчасти и посланията и силата на славото на Ботев, Левски.

– Как се справяш с ежедневието и търсенето на баланса?

– Трудно, някога дори не толкова успешно, колкото на мен ми се иска. Въпросът е самият ти да фиксираш ясно проблема, за да можеш да го разнищваш. Сприхав и нетърпелив съм. Имам ясни цели и представи,  знам кога и къде искам да се случат и когато сроковете се забавят, се дразня. Обичам работата си и всеки трябва да разбере за себе си, че работата е друг елемент от живота, не е изцяло материален. Трябва да обичаш това, което правиш, за да можеш чрез труда си да осмисляш живота си. Виждал съм хора, които цял живот са искали да бъдат банкери, и те са банкери, при това успешни. Човек, който обича професията си, преуспява. Важно е от ранна възраст да усетиш накъде вървиш и да бъдеш постоянен. Да усетиш в какво си добър.

– Ти кога разбра, че искаш да ставаш актьор?

– Актьорът винаги е живял в мен, имитирах Фреди Меркюри, Зоро, но не съм знаел какво е да си актьор. В една определена възраст ми се появи като название. Като малък исках да стана архитект, защото родителите ми бяха установили, че имам качества и бяха ми задали ясна идея за това как се нарича тази професия и как се постига. Но на 16 г., когато се  върнах от Русия, се започнах с нови приятели и сред тях имаше един, който се занимаваше с театър. Дотогава бях културно ощетен и не знаех какво е театър, както и сега се случва в България.  Установих, че пиесата е материята, която искам да изследвам. Родителите ми тогава казаха, че мога да опитам, но бяха скептични.

– Смяташ ли се за известен,  популярността пречи ли ти?

– Не бих искал да заявявам гръмко, че съм известен. Смятам, че съм в началото на развитието си, престоят ми още толкова роли.Би ми пречила популярността, ако някой се интересува кой съм, но не  достатъчно и няма сила и воля да открие кой съм в действителност, а после да започнат слухове. Недостатъкът на славата е, че много хора искат твоето внимание, а ти нямаш тази възможност и време.  Тогава оставяш грешно впечатление.

Как ще коментираш сега ситуацията в обществото ни?

– Още преди Освобождението на България от турско робство се забелязва един плавно осъществяван план – всички интелигентни българи да напуснат и културата ни да загуби идентичност. Ето сега загубихме икономиката си, нямаме инфраструктура. Инвестираме в неща, които не са успешни. И ако не е видно какво се цели, то ние, българите сме слепи хора!

– Ще останеш ли в България?

– Много бих желал, но като цяло това, което виждам у нас, ме натъжава. Наскоро ме цитираха грешно, че ежедневието ме измаря. Не ме измаря, не бих си позволил такъв негативен облак да ми влияее толкова емоционално.

Шокът е цялостен, нашата идентичност осиротява. Целият свят знае за нас като хора, които лъжат, не са компетентни, не са ерудирани и нелицеприятни. А във всички сфери имаме толкова добри примери – каква история имаме, наследство. Светът се опитва да разруши нашата идентичност. Ето пример, който цитирам пред всички мои приятели – след войната Япония инвестира единствено в културата. Но като го спомена това, получавам един прост въпрос : „А аз какво ще ям?” Когато ти знаеш как да се погрижиш за духа, за да бъде в хармония и баланс, ти сам ще стигнеш до заключението, че си човешко същество, което има много качества. А не само роб, на когото казват да  строи магистрали. Инфраструктурата е много важна, но не най-важната. Трябва да изградим икономика, държавата да помага на бизнеса.  България не обича да подкрепя новите проекти, а предпочита да спъва бизнеса. Е сега ме попитай за причините да напусна тази държава.  Защо, след като държавата ми забранява да се развивам?!  Как да остана там, където няма база да се разширявам.

Ще останат ли младите хора у нас, или ще избягат?

– Искам да се надявам, че ще се появят мъдрите хора и ще да управляват.  Няма обаче мъдър чове, когото да изберем. Това, което повечето правят,  е да изберат по-малкото зло. Ако всички се вдигнем и намерим своя Левски… Имаше протести, но те бяха нелепи. Свалиха един премиер, след това се питаха защо го свалиха – толкова объркана драма. Не беше ясно какво точно искаме.  Трябва да ни управляват хора, които не са алчни – богати и мъдри, щедри и разумни. След като най-богатият българин има прякор Черепа, как да се случат нещата обаче?

– По какво си приличаш с героя ти от “Фамилията”?

–  По сприхавостта. Дори напоследък съм объркан дали заради персножа съм двойно по-сприхав, или аз му внасям това качество.  Взаимно си въздействаме. Той е морално объркан, религиозен е. Имахме една сцена, в която моят син ме пита дали съм убивал. А аз му задавам въпроса дали е необходимо и защо смята така. В един момент разбираш, че държавата може да продава оръжие, но и ти също можеш.  Монополът обаче е неин. Тогава избираш коя страна да заемеш. Това е гледната точка на моя персонаж – той смята, че е от страната на добрите. Може би неговите дела в един момент го изкарват негативен. З а  едни хора той е отрицателен, а за други – положителен. Тони е патриархален, уважава семейството, жена си, шегува се. Но е противоречив там, където трябва да преценим действията му и затова възбужда у нас  въпроси.

– Героят ти напомня на друг бандит – чаровен, но морален, Куката?

– Припокриването идва заради религията , но те са различни.

– А тази история с копчетата, които Тони събира?

– Това е тайна, която ще се разкрие постепенно. В нея има символизъм, трябва зрителят да си зададе въпроса. Всеки има съобщение, което иска да поднесе на адиуторията. Много хора рисуват, други строят паметници.

– А какъв е твоят начин?

– Открил съм изкуството, сцената, поезията. Като дете мразех най-много литературата, смятах я за ненужна. Но после намерих човека, който правилно да ми разкаже посланията.  В училище ни се втълпява да вярваме безрезервно във всичко. Но аз тогава не вярвах, че животът се състои в това да бъда отличник.  Разбрах, че литературата ме доближава много повече до живота, поезията – до природата.

–  Какво те вдъхновява и какво те натъжава?

– Много ме натъжава загрижеността на хората какво биха сложили в устата си, а не какво имат в душите си. Защото душите им почерняват, докато стомасите им се изпълват.   Като развиеш у себе  качества, ще стане много по-успешен във всяко начинание. Често казвам – хора инвестирайте в културата, но ме разбират погрешно, че съм алчен и че искам повече, за да имам работа. А културата трябва да се развива, за да имаме на какво да стъпим – да се гордеем с наследството и постиженията си. Нямаме гордост, достойнство, никой не би искал покаже българското знаме. Когато хората се сплотят, ще има братство. А при нас има омраза. Дори и като изляза с колата и спра на светофар, все някой ще свирне с клаксон и ще изкаже омразата си. Трябва да имаш благоприличие и благородие, да излезеш и да кажеш, че някой ти пречи. А не по такъв начин, че да обидиш  другия колко жалко същество е. Това е, което ме натъжава. А това, което ме вдъхновява, е когато аз се разгранича от всичко това, капсулирам се и си представям това, което бих искал. Или когато изкарам есенцията от тежкото ежедневие и  си кажа: Независимо колко е тежко, ти можеш да бъдеш нещо красиво, да пишеш нещо красиво.

– Кое те мотивира да продължаваш напред?

– Животът. Защото независимо колко е труден и тежък е, трябва да се живее. Но не да живееш както повечето – направи си купона, взимай наркотици, загуби себе си. А да живееш пълноценно -да разбереш защо съществуваш, с каква цел си се родил, какво искаш да постигнеш. Да откриеш качествата и недостатъците си. Да се концентрираш върху себе си, да израстваш. А не да ставаш податлив към субстанции. Има две страни – на хаоса и реда, на доброто и злото. Ти сам се позиционираш и разбираш за кого да работиш.  Всеки подписва договор, някои го подписват с много добри и преференциални условия. Но ги подписват, защото са работили за тях.  Аз вярвам във висшето правосъдие – всеки, който си подписал договора, си получава заслуженото. Всеки работи, няма нещо безплатно. Има и късмет, и съдба, но това са сили, които не познаваме.

Когато концентрираш мислите си върху нещо, то те връхлита и това не е случайност. След като дълго време си мислил за даден човек  и най-сетне го срещнеш, това не е случайност. Цялостната промяна зависи от всички и затова всеки трябва да си пожелае добро и да го последва. Всеки мисли зло в някакъв момент, но трябва да уравновесим някак нещата, да ги хармонизираме. Трудно е, разбира се. Но е важното е да не изпадаш в инерция, да запазиш баланс .

– Сбъркана ли е страната ни?

– Не се оплаквам от страната си, ние сме лицето на държавата, обичам я, но не обичам държавата. Земята ни е е страхотна, вълшебна, но я поляризираме с позитивна енергия, която не успяваме да усвоим и консумираме, затова светът иска да я изконсумира.  Светът направи всичко възможно да спрем да произвеждаме, за да можем да почнем да плащаме. Но ще плащаме до едно време, както се получава сега. Смятаме културата за нещо излишно. Инвестират най-много в полицията, за да бъдем защитени. Но ние нямаме военна сила, нито подготовка, ако сега почне война, тя би траяла точно 30 секунди.

– За какво мечтаеш?

– За себе си се надявам да просперирам все повече и да срещам все повече хора, които искат промяна и заедно да допринесем за нея. Все повече вярващи, разумни същества с ясна ценностна система. Важно е да си балансиран, за да знаеш от какво имаш нужда. Колкото си по-отговорен, толкова по-скромен трябва да си. Един баща не може да откаже да нахрани децата си. Той е баща, има друга длъжност, заема друго стъпало и това представлва йерархията – ти си най-възрастният и балансираният, знаеш от какво имат нужда другите.

Както казват в рекламата на една банка, животът е  сбор от висини и спадове. Вярвам във висшето енергийно правосъдие, човек никога не може да избяга от това, което е. Рано или късно го застига. Лошото не остана безнаказано, доброто – също.

Дартс нюз

снимка bTV

Post Author: admin

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *